Определение за силициев карбид
Силициевият карбид (SiC) е свръхтвърда неоксидна керамика с различни свойства и приложения, открита за първи път през 1891 г. от американския изобретател Едуард Г. Ачесън при опит за производство на изкуствени диаманти. В чисто състояние SiC обикновено е изолатор, но може да прояви полупроводимост чрез контролирано легиране. Материал с широк диапазон на пропускане като SiC може да пренася електрическа енергия ...